Една стъпка в нищото ... - и усещам аромата на нещо позабравено ...
Затварям очи ... и пак съм там ... но не ми стига , това е само аромат от отдавна забравено минало , вдишвам цигарения дим и решавам да пристъпя още веднъж, усещам полъха , а със следващата стъпка цяла картина се избистря пред погледа ми - не е цветна , бистра черно-бяла фотография , нещо ,което бях някога и което вероятно никога повече няма да бъда , нещо ,което за мен в момента е просто шега , илюзия , та нали аз се измъкнах оттам  , нали няма никога повече .... още една стъпка , сега вече не мога да спра , само още една и ще съм там където бях , там където изход има там където - пристъпям отново ... къде съм ?! Там ! ... Пак съм там , няма ли измъкване от това място , нима винаги ще се връщам тук , нима всичко се повтаря .... Оффф, каква съм тъпа ... пак съм тук ... защо тичах толкова през трънливото поле ... за да се върна с 5 единствени стъпки в нищото ...